Човек не винаги е на своето място в семейната система. Детето често сменя мястото си, за да получи любовта, която му липсва. То може енергийно да стане партньор на баща си, вместо негово дете, майка на майка си, вместо нейна дъщеря, а някой ден и сестра на мъжа си, вместо негова жена и др. Това се случва не само, когато детето не получва любовта, от която има нужда, но и става много лесно, когато въпросното място е ‚празно‘ – майката може да е твърде болнава и да не изпълнява ролята си на съпруга за бащата; мъжът подсъзнателно може да тъгува за абортираната си сестра и да не е на 100% на разположение на жена си; майката да чака любов от своята майка и надеждата да я получи й отнема силите, които са й нужни, за да бъде пълноценна майка на дъщеря си....Детето, в стремежа си да помогне на близкия човек, застава на чуждото място- там, накъдето е насочено вниманието и тече любовта на този, от чиято любов детето или вече порасналия възрастен има необходимост.
Това са динамики в семейната система, които могат да се трансформират по време на семейна констелация. За някои случаи е необходима само една констелация, за други повече. Тези, които не се повлияват от първия път, често имат вътрешна съпротива, вторична изгода или не искат да излязат от инерцията от създалото се положение. По време на констелацията можем напряко да изразим любов, да кажем искрено какво чувстваме, да видим как се променят усещанията на тялото, когато истината е изказана, да отдъхнем от постоянното напрежение, свързано с изпълнението на чужди функции.
Но няма как да изискваме от себе си мигновена реакция след интервенцията по време на процеса- всеки човек си има собствена скорост на преработване на новото и собствена скорост на промяна. И често промяната не е тази, която ние си представяме, а е тази, която е най-добра за нас, дори и да не оценяваме нещата по този начин в настоящия момент.Освен търпението и наблюдаването на промените след констелацията, е нужно да се предприемат действия и в реалността: да намерим подходящите думи и да откажем да слушаме баща си, когато споделя с нас като партньор, например, когато се оплаква от майка ни; да помогнем на мъжа си да ‚пусне‘ абортираната си сестра, да спре да тъгува и да се обърне към жена си и настоящето; да спрем да наставляваме майка си как да живее и да решаваме нейните проблеми , а да насочим енергията си към своите цели и задачи и т.н. Това е нашият живот и само сега имаме възможност да го живеем както на нас ни харесва.
И това е нашата отговорност пред себе си.