Приятно е, когато детството ни е пълно с мамината подкрепа, любов, съчувствие и доброта. Тогава и в живота на възрастния човек продължава усещането за любов, подкрепа и топлина.
А ако не е така? Ако животът на майка ни е пълен с мъка и разочарование? А ако в сърцето й няма любов към детето й? Ако тя постоянно боледува? Или е жестока, деспотична и изпитваща омраза към всичко наоколо?
Тогава детето рано е принудено да преживее вътрешен разрив. Не намирайки емоционална подкрепа от майка си, то изпитва смъртен страх. Та нали то постоянно зависи от майката и не може да съществува самостоятелно.
Детето е отхвърлено, изоставено и потиска злобата към майка си. То трябва да продължи да живее някак си и затова скрива своята болка дълбоко в себе си, но тя не отминава и не изчезва.То няма доверие към себе си, към света и хората.
Така изглежда едната част на вътрешния му разрив.
Какво прави другата част? Не е важно на колко години е човек, даже може да има собствени деца. Вътрешното му дете се стреми да установи контакт с майка си, да се добере по всякакъв начин до нейното благоразположение и любов. Тази част се стреми да убеди майката, че тя трябва да го приеме, да го заобича, защото то е добро дете. Тази част иска да спаси майка си, да я излекува, да й помогне да бъде щастлива и се ядосва,че не му се получава. Детето осъжда и критикува себе си все повече и повече. То постепенно попива състоянието на майка си, като възрастен го носи през целия си живот и може да го повтори със собствените си деца...
По О.Солодовникова Превод: Татяна Георгиева
Много родители не желаят да изследват и излекуват своите емоционални рани и плащат с неспособност да обичат собствените си деца. Ако желаете да работите за коригиране на отношенията си с родителите си и да спрете да носите тяхната болка, за да не я предавате на своите деца, можете да се присъедините към нашата група за семейни констелации или да заявите лична констелация в контактната форма на този сайт.