Понякога ни се иска животът ни да се промени кардинално: да емигрираме, да родим дете, да се омъжим или разведем, да сменим работата и даже професионалната сфера. Или големите промени ни застигат внезапно и може да се почувстваме изгубени. Внезапно се налага да заминем в непозната страна, внезапно ни поставят сериозна диагноза или губим близък човек, ражда ни се внуче или единственият ни син се жени. Големите промени в живота са свързани с големи промени в състоянието, пренастройване на семейната система и йерархия, изменение на начина на енергийно захранване и системата от връзки и принадлежността. Даже силно желаните промени понякога преживяваме трудно. И напускайки най- нелюбимата си работа, заработвайки големи пари, напускайки нелюбимия мъж или премествайки се от старо жилище в ново, може да се чувстваме изгубени, опустошени или просто да ни е зле, без да знаем защо.
Големите промени са тясно свързани с нашите основни динамики. Ако никога не сме били в брак, а изведнъж решим да пробваме да променим живота си, или дълго не сме успявали да забременеем или просто не сме мислили за деца, или цял живот сме работили на едно място, а после изведнъж сме се оказали на трудовата борса, то за да се случат големите промени, са нужни изменения в полето, т.е в констелация ще се сблъскаме с травми и заплитания, които са определяли досегашния ни живот.
И след констелацията, ако току виж заплитането е коригирано, динамиката - решена, може за първи път да се сблъскаме с усещането на загуба и опустошеност, с въпроса: А как да продължа да живея отсега нататък по друг начин? Как да живеем, без да носим чувствата на баба си, да не спасяваме брака на мама или татко, без да пращаме енергията си в миналото? И това е момента, в който се раждат новия смисъл и новия начин да живеем собствения си живот.
Кардиналните промени са свързани с кардинална пренастройка на целия живот. И ако много силно искаме новото, то е нужно да освободим място за него, като пуснем старото. Често не можем да го пуснем, защото нерегулираните чувства и състояния са твърде много. Трудно е да намерим нов мъж, ако към предния все още в нас кипи ненавист и обида. Сложно е да започнем нова работа, ако още пращаме ,благословии' към старата. Ако в нас негативните чувства са още живи и кипят, това означава, че отношенията не са завършени и не сме свободни. Завършвайки старото , е добре да го оплачем, да изразим злобата, да довършим значими дела, свързани с промяната. Но също е важно да признаем миналия опит. " Уважаеми ........, ти беше първия ми съпруг. Нашите отношения приключиха. Моите чувства принадлежат на мен, а твоите- на теб". И ако все още не можем да му благодарим за съвместното минало, то можем да признаем връзката и да й дадем място. Уважението към него, към себе си и своя опит винаги помагат всякакво минало да бъде завършено по добър начин.
Същото е и със страната - «ти си първа и родна за мен, даваше ми място и ресурси много години. Сега си тръгвам. И мястото, където отивам, ще е след теб».
По същия начин говорим на предишната работа , старото жилище и даже когато сменяме колата.
Йерархия, уважение и съгласие.
Когато завършваме миналото по добър начин, то не ни изтощава и не отнема силите ни, то ни зарежда. Както светлите спомени ни носят радост, така и завършеното по добър начин минало ни дава сили и енергия. И тогава можем свободно да отидем в новото, отделното, своето.
Когато душата ни иска големи промени, обикновено вече сме много уморени и изтощени. Защото дълго и упорито сме носили своята динамика. И изтощението настъпва често защото даваме, даваме, даваме с надеждата някой да забележи или признае. Само тогава усещаме своята принадлежност.
Заявка за констелация, свързана с големи промени е сигнал, че най- накрая сме готови да си тръгнем от мама, която така и не е погледнала към нас, от татко, който така и не е признал нашата ценност. Но промените, каквито и да са те, изискват много сили и ресурси. Именно затова е нужно да ги вземем от своите корени, от своя род.
Излизайки от старото, помагаме на системата на зареждане и начина на свързване със своите да се пренастроят. «Мила мамо, аз съм дъщеря ти, дори и да не си ме искала». «Аз съм детето ти, даже ако не нося болката ти и не те спасявам». «Ти си мой баща, даже ако си дал пари на мама да ме абортира». Тогава можем да си позволим да се свържем със своята семейна система, без да връщаме нищо в замяна.
М. Беликова Превод: Т.Георгиева
***Свържете се с корените си като ползвате аудио практиките ,Моят род- моя болка и сила“
Описание: https://www.smore.com/vfghp
***Ако желаете да приемате промените леко, поработете самостоятелно с невро самокодирането ,Прегръщам промените в живота си без страх“
Описание: https://www.smore.com/312ye
***Ако искате да изследвате своя път, заповядайте на констелации!