Момиче. Самотно. Не знае какво е майчина прегръдка. Само е виждало как другите майки прегръщат децата си. От своята майка получава само упреци, критика и неразбиране от ранна детска възраст. Постоянно се чувства виновна и недостатъчно добра, за да бъде подкрепена или окуражена от най-близкия си човек.. Рови редовно във вещите на майка си, за да търси доказателства, че е осиновена-детското й сърце не допуска такава студенина към родна дъщеря. Не, не намира доказателства за осиновяване и душата й продължава да е неспокойна. Сега вече е на 28г и има своя дъщеря, но все още усеща майка си като чужда. Не се чуват с месеци- така избягват конфликти. В констелацията става ясно, че майката тъжи неудържимо за първата си дъщеря-най-желаната, най-милата, която е починала само на няколко дни и не е погребана и оплакана.. Майката стиска до болка ръцете на представителя на първата си дъщеря и не иска да я пусне. Обича я твърде силно, за да допусне тя да си отиде.
Майката поглежда клиентката, която е втората й дъщеря, и не може да сдържи раздразнението си. А втората дъщеря се чувства виновна, че е оцеляла, а сестра й не е имала този шанс. Моля майката да каже към живата си дъщеря: ‚Ако покажа колко много те обичам, ме е страх, че и теб мога да загубя‘. Дъщерята отговаря: ‚Много ми липсваше, мамо....Аз съм жива и имам нужда от теб!‘
Сълзи обливат двете лица...и ледът между тях се пропуква ...